Захранване на недоносеното дете

След шестия месец кърмата вече не може самостоятелно да осигури необходимите за оптималният растеж и развитие на детския организъм хранителни вещества. Това налага включване в диетата на кърмачето на различни полутечни, немлечни храни, които го подготвят за хранене с преходна, а впоследствие и с обичайната за възрастните разнообразна храна.
В различните страни са налице вариации по отношение на: времето на захранване, най-често използваните храни, поредността на въвеждането им. Тъй като научно-обоснованите хранителни потребности на кърмачетата навсякъде по света са едни и същи, съществуват универсални препоръки за захранване от страна на различни международни организации – Световната Здравна Организация (СЗО) и Европейското общество по гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN), включително и по отношение захранването на недоносените деца.
СЗО формулира четири основни принципа на захранването, което следва да бъде:
- Своевременно – да се проведе в най-подходящата възраст;
- Адекватно – да осигури необходимата енергия и хранителни вещества;
- Безопасно – определя се от подбора на продуктите, тяхното съхранение и начин на кулинарна обработка;
- Правилно – следи се количеството и качеството на храната. Броят на храненията трябва да отговаря на потребностите на детския организъм. Най-подходящата възраст за захранване е в периода 16-24 седмици (4-6 навършени месеца).
Ранното захранване (преди 4 навършени месеца) води до повишена честота на хранителната алергия, риск от наднормено тегло и претоварване на незрелия организъм с електролити, особено готварска сол. Късното захранване (след 6 навършени месеца) води до хранителен дефицит и забавяне на растежа и развитието
на детето.
Недоносените деца имат по-особени хранителни нужди в първите месеци след изписването от неонатологичните отделения. Те имат по-големи потребности от енергия, белтък, полиненаситени мастни киселини, желязо и калций в сравнение с доносените. От друга страна усвояването на храната е затруднено от съпътстващите недоносеността – незрялост на храносмилателната система и честите хронични заболявания.
Последователност на въвеждане на храните при захранване
Плодови сокове – според съвременните постановки на СЗО и ЕSPGHAN даването на плодови сокове и пюрета се счита за захранване и не се препоръчва до 4 месечна възраст. В този период кърмата или заместителите й са достатъчен източник на витамини и минерали. След 4-я месец между две от храненията се дава плодов сок, а впоследствие и плодово пюре, като количеството му постепенно се увеличава до около 30-50мл. Най-полезен е ябълковият сок. Удачни за следващите месеци са сокове и пюрета от моркови, праскови, кайсии. Сладките плодове: грозде, круши, сливи имат разхлабващ ефект, а киселите – вишни и ябълки – запичащ. Вносни плодове, невиреещи у нас – цитрусови, киви, манго и др. се предлагат след 1 годишна възраст.
Соковете се дават между, а не вместо храненията. С количеството им не бива да се прекалява, а приучването на детето да пие сок вместо вода е вредно.
Млечно-зеленчуковото пюре традиционно е първата храна за захранване у нас. Най-добре се понасят картофено-морковените пюрета, тъй като те улесняват смилането и имат антидиариен ефект. Все по-често се използват готовите фабрични продукти. Зеленчуковите пюрета, съдържащи в състава си мляко, са готови за консумация. Към тези, съдържащи само зеленчуци, следва да се добави мляко, за да стане храната пълноценна. След 6-я месец съставът на зеленчуковите пюрета се разнообразява. Полезна е добавката на ¼ твърдо сварен яйчен желтък, който е ценен източник на желязо, мазнини и мастноразтворими витамини. Зеленчуковото пюре се дава на обед.
Млечна каша. Първата каша следва да е безглутенова – обикновено на оризова основа, без допълнителни компоненти или само с един вид плод. Фабричните каши, съдържащи в състава си мляко, са готови за консумация след разтваряне с вода. Безмлечните каши се разтварят с млякото, с което се храни детето. Кашата следва да се дава веднаж дневно и да замества следобедното кърмене. Тя може да е и първата храна за захранване при децата родени недоносени. Глутен съдържащите каши, в състава на които има пшеница, ръж, царевица следва да се въведат след 6-я месец. Вредно е както ранното даване на глутен – преди 6 месечна възраст, така и избягването му след 8 месечна възраст, тъй като детето не може да свикне с приемането на този много разпространен в основните зърнени култури белтък.
До 1 годишна възраст се въвеждат и допълнителни храни както следва:
Месно-зеленчуково пюре | 7-ми месец |
Попара със сирене | 7-8-ми месец (замества второто хранене сутрин) |
Бульон и супа в състава на обедното хранене | 9-ти месец |
Постепенно въвеждане на преходна храна | 10-12-ти месец. |
Някои основни правила при захранване
- Детето се захранва само когато е здраво.
- Всяка промяна в храненето се прави сама за себе си, без допълнителни промени в последващите 3-5 дни.
- Спазват се сроковете за захранване и въвеждане на съответните храни.
- Въвеждането на новите храни е постепенно, с цел адаптация на храносмилането. Пълната порция се достига за седмица.
- При отказ на детето да приеме храната или при поява на храносмилателни разтройства съответната храна временно се спира.
- Храната на детето винаги се опитва. При това се оценяват температурата, консистенцията и вкусовите качества.
Храненето в кърмаческия период е особено важно за недоносените деца и има дълготраен здравен ефект. Пълноценното кърмене, съчетано със своевременно захранване с подходящи храни, осигурява максимално развитие на физическия и умствен потенциал на детето в последващите години. Едновременно с това се поставят основите на правилните хранителни навици и профилактиката на развитието на някои хронични заболявания като астма, диабет и затлъстяване.