Захранване на недоносеното дете

След шестия месец кърмата вече не може самостоятелно да осигури необходимите за оптималният растеж и развитие на детския организъм хранителни вещества. Това налага включване в диетата на кърмачето на различни полутечни, немлечни храни, които го подготвят за хранене с преходна, а впоследствие и с обичайната за възрастните разнообразна храна.

Захранването представлява постепенното отбиване на кърмачето от майчината гърда и заместването на кърмата с немлечни храни, в периода от 4-6 месец до края на първата година от живота.


В различните страни са налице вариации по отношение на: времето на захранване, най-често използваните храни, поредността на въвеждането им. Тъй като научно-обоснованите хранителни потребности на кърмачетата навсякъде по света са едни и същи, съществуват универсални препоръки за захранване от страна на различни международни организации – Световната Здравна Организация (СЗО) и Европейското общество по гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN), включително и по отношение захранването на недоносените деца.

СЗО формулира четири основни принципа на захранването, което следва да бъде:

  1. Своевременно – да се проведе в най-подходящата възраст;
  2. Адекватно – да осигури необходимата енергия и хранителни вещества;
  3. Безопасно – определя се от подбора на продуктите, тяхното съхранение и начин на кулинарна обработка;
  4. Правилно – следи се количеството и качеството на храната. Броят на храненията трябва да отговаря на потребностите на детския организъм. Най-подходящата възраст за захранване е в периода 16-24 седмици (4-6 навършени месеца).


Ранното захранване (преди 4 навършени месеца) води до повишена честота на хранителната алергия, риск от наднормено тегло и претоварване на незрелия организъм с електролити, особено готварска сол. Късното захранване (след 6 навършени месеца) води до хранителен дефицит и забавяне на растежа и развитието
на детето.

Недоносените деца имат по-особени хранителни нужди в първите месеци след изписването от неонатологичните отделения. Те имат по-големи потребности от енергия, белтък, полиненаситени мастни киселини, желязо и калций в сравнение с доносените. От друга страна усвояването на храната е затруднено от съпътстващите недоносеността – незрялост на храносмилателната система и честите хронични заболявания.

Важно е да се отбележи, че недоносените деца следва да се захранват съобразно т.н. „коригирана възраст“ – възрастта на детето отчетена от деня на термина на майката, а не от актуалната дата на раждане. (Ако детето е родено 1 месец преди термина, в 36 гестационна седмица, на 3 месеца календарна възраст отговаря 2 месеца коригирана възраст.)

Последователност на въвеждане на храните при захранване

Плодови сокове – според съвременните постановки на СЗО и ЕSPGHAN даването на плодови сокове и пюрета се счита за захранване и не се препоръчва до 4 месечна възраст. В този период кърмата или заместителите й са достатъчен източник на витамини и минерали. След 4-я месец между две от храненията се дава плодов сок, а впоследствие и плодово пюре, като количеството му постепенно се увеличава до около 30-50мл. Най-полезен е ябълковият сок. Удачни за следващите месеци са сокове и пюрета от моркови, праскови, кайсии. Сладките плодове: грозде, круши, сливи имат разхлабващ ефект, а киселите – вишни и ябълки – запичащ. Вносни плодове, невиреещи у нас – цитрусови, киви, манго и др. се предлагат след 1 годишна възраст.

Соковете се дават между, а не вместо храненията. С количеството им не бива да се прекалява, а приучването на детето да пие сок вместо вода е вредно.

Млечно-зеленчуковото пюре традиционно е първата храна за захранване у нас. Най-добре се понасят картофено-морковените пюрета, тъй като те улесняват смилането и имат антидиариен ефект. Все по-често се използват готовите фабрични продукти. Зеленчуковите пюрета, съдържащи в състава си мляко, са готови за консумация. Към тези, съдържащи само зеленчуци, следва да се добави мляко, за да стане храната пълноценна. След 6-я месец съставът на зеленчуковите пюрета се разнообразява. Полезна е добавката на ¼ твърдо сварен яйчен желтък, който е ценен източник на желязо, мазнини и мастноразтворими витамини. Зеленчуковото пюре се дава на обед.

Млечна каша. Първата каша следва да е безглутенова – обикновено на оризова основа, без допълнителни компоненти или само с един вид плод. Фабричните каши, съдържащи в състава си мляко, са готови за консумация след разтваряне с вода. Безмлечните каши се разтварят с млякото, с което се храни детето. Кашата следва да се дава веднаж дневно и да замества следобедното кърмене. Тя може да е и първата храна за захранване при децата родени недоносени. Глутен съдържащите каши, в състава на които има пшеница, ръж, царевица следва да се въведат след 6-я месец. Вредно е както ранното даване на глутен – преди 6 месечна възраст, така и избягването му след 8 месечна възраст, тъй като детето не може да свикне с приемането на този много разпространен в основните зърнени култури белтък.

До 1 годишна възраст се въвеждат и допълнителни храни както следва:

Месно-зеленчуково пюре 7-ми месец
Попара със сирене 7-8-ми месец (замества второто хранене сутрин)
Бульон и супа в състава на обедното хранене 9-ти месец
Постепенно въвеждане на преходна храна 10-12-ти месец.

Някои основни правила при захранване

  1. Детето се захранва само когато е здраво.
  2. Всяка промяна в храненето се прави сама за себе си, без допълнителни промени в последващите 3-5 дни.
  3. Спазват се сроковете за захранване и въвеждане на съответните храни.
  4. Въвеждането на новите храни е постепенно, с цел адаптация на храносмилането. Пълната порция се достига за седмица.
  5. При отказ на детето да приеме храната или при поява на храносмилателни разтройства съответната храна временно се спира.
  6. Храната на детето винаги се опитва. При това се оценяват температурата, консистенцията и вкусовите качества.

Храненето в кърмаческия период е особено важно за недоносените деца и има дълготраен здравен ефект. Пълноценното кърмене, съчетано със своевременно захранване с подходящи храни, осигурява максимално развитие на физическия и умствен потенциал на детето в последващите години. Едновременно с това се поставят основите на правилните хранителни навици и профилактиката на развитието на някои хронични заболявания като астма, диабет и затлъстяване.

Фондация “Нашите недоносени деца” © 2015. Всички права запазени. Публикуването на материали от сайта е позволено само при задължително позоваване на източника!