Най-после у дома! Изписването - всеки има право на празник!

Преждевременното раждане е различно от всяко друго – това често важи и за деня на изписването на майката и бебето. За разлика от останалите родители, при по-рано родените деца често майката и бебето напускат болницата по различно време, поради нуждата от удължен болничен престой на бебето. Макар и дребно на вид, подобно разминаване често се преживява тежко от майките, които споделят че в тях витае чувството, че изоставят бебето си и се самообвиняват за това.

Това може да бъде особено трудно, когато семейството е от по-малко населено място и детето остава за наблюдение в болница в по-голям окръжен център. Трудността да понесат периода на раздяла прави някои майки силно тревожни, а липсата на система за навременна обратна връзка и усложнената комуникация с болничния персонал относно състоянието на детето се преживява с голяма интензивност. Много родители отлагат във времето приемането на гости или поздравления за появата на новия член на семейството, защото им е трудно да възприемат събитието като весело. В някои случаи дори пропускат да отбележат изписването от болницата като нещо специално, защото изпитват доста разнопосочни чувства към случилото се. Към това се добавя и трудността на някои родители да определят за себе си точния рожден на децата си – единият е денят на преждевременната им поява на бял свят, а другият е денят на планираното им раждане. Тази тенденция за двойно смятане на възрастта – календарна и коригирана – се запазва в годините и неусетно създава по-особено отношение към детето. Рожденният му ден нерядко дълги години се асоциира от родителя с лоши спомени и дори помрачава радостта от празника.

Важно е родителите да постигнат вътре в себе си помиряване със случилото се – детето им е тук и сега, и има право да бъде прието в света както всяко друго дете, независимо кога и как се е появило. Понякога за целта е много полезна и работата с психолог или психотерапевт.

Бебето у дома – ами сега накъде?

Изписването на бебето може да доведе и до реални притеснения у родителите на недоносени деца – дали ще се справите, особено в случаите, когато са налице физически усложнения. Повишеният риск от повторна хоспитализация често оставя родителите с усещане за разочарование и провал в ролята им на грижещи се за бебето, и дълго не им позволява да се отпуснат с облекчение, че всичко е свършило и могат да погледнат спокойно напред.

Важно е да знаете, че всеки случай е индивидуален и е трудно да се предвиди със съвършена точност как ще протече животът ви след изписването на детето. Добре е в този период да имате до себе си някой, който да ви помага, без да ви натоварва емоционално (всички тревожни баби, лели и съседки могат да поизчакат на заден план, докато се почувствате по-уверени в силите си да се грижите за бебето). За това често помагат групите в интернет, където можете да видите всякакви истории и своя позитивен опит или въпроси около отглеждането на преждевременно родени деца, както и групите за емоционална подкрепа и взаимопомощ.

Твърде разнородната и лесно достъпна информация обаче е нож с две остриета за младото семейство – тя може да подкопае увереността ви кое е най-добро за вашето дете, да остави съмнение дали лекуващият лекар прави най-доброто за вас и вместо да ви помогне, често ви обърква. Добре е да намерите за себе си доказани специалисти, на които вярвате, и да се опитате да отсявате огромния поток от съвети и информация – спокойствието у дома в този период е незаменим източник на подкрепяща среда за бебето.

В опита си да направят най-доброто за децата си, някои семейства прекаляват с грижите и създават у дома мини-болница, оборудвана с всевъзможна апаратура, измервателни уреди, медикаменти и медицински индекси за развитие. Макар да е вярно, че някои здравословни състояния, както и сложната здравна система у нас изискват родителите да бъдат наясно с физическите нужди на децата си или да умеят да изпълняват елементарни медицински процедури, това не бива да се превръща в самоцел. Улисани в наблюдение дали с детето всичко се развива „като по учебник“, не бива да забравяме, че децата са преди всичко деца и имат нужда от нашата любов, от песен или приказка, от игри и забавления.

Здравословните трудности са грижа на здравните специалисти, а родителят не може и не бива да бъде специалист по всичко на цената на семейния емоционален мир. Понякога една рехабилитационна процедура повече или по-малко е много по-маловажна от това дали днес сме се усмихнали на детето си, и дали умеем да го слушаме истински. Добрият родител не означава перфектен родител или някакъв супер-герой – а такъв, който обича детето си и прави това, което е по силите му.