Двигателно развитие на новороденото бебе и особености на недоносеното

Преди да се достигнe самостоятелното ходене и свободната игра с ръцете, новороденото (в срок или недоносеното) преминава по определени стъпала на своето невро-моторно развитие, както в общата (грубата) моторика, така и във манипулирането (фината моторика) с горните крайници.

Множество фактори влияят върху развитието и оформянето на двигателното развитие при новородено и кърмачето, както и на модела на кръстатото ходене при човека. Такива фактори са:

  1. Примитивни рефлекси и механизми имащи време на присъствие и време на изчезване, които повлияват състоянието на мускулния тонус. Забавянето на тяхното изчезване е свързано с негативни промени в мускулния тонус и забавяне на двигателното развитие.
  2. Реакции на изправяне срещу гравитацията и свързаните с това опорни равнини.
  3. Заемане на различни позиции и свързаните с тях опорни точки и равнини
  4. Събуждане на адекватните на възрастта равновесни реакции, осигуряващи задържането на определените за възрастта позиции.
  5. Активиране на определени за възрастта движения, придвижване напред и в страни
  6. Включване на различни равнини на движение, характерни за определената възраст и съответните на тях равновесни реакции.
  7. Усвояване придвижването на центъра на тежестта по различните равнини.
  8. Състоянието на мускулния тонус, активиране на мускулна дейност и посоките на движението й.
  9. Наличие или липса на вътрешната потребност за движение.
  10. Формиране и изработване схема на тялото и свързаната с нея ориентация в пространството.
  11. Придобиване и развитие на сензомоторна опитност.

К. Бобат казва „уравновесяването на една позиция на тялото се достига чрез работа на мускулите на кърмачето срещу действието на силата на тежестта“.

Изключително важно за правилното невро-моторното развитие на кърмачето е придобиването на собствена сензо-моторна опитност (СМО). Същата се придобива етапно и самостоятелно, като детето трябва да се остави само да комуникира със заобикалящия го свят съобразно възрастовите си възможности и достигнатите моторни умения. СМО се базира на самостоятелната мускулна дейност на кърмачето срещу гравитацията.

Грешно е кърмачето да се поставя от родителя в различни позиции, които то самостоятелно не може да задържи, защото му се подават грешни опорни точки, които не носят правилна информация към развиващия се мозък относно контролът върху центъра на тежестта, схемата на тялото и положението в пространството, поради което и командите на мозъка към мускулите не са правилни, което води до непълноценна мускулно-верижна контрактилност и неадекватни равновесни реакции.


Кърмачето в зависимост от календарната си възраст ползва равнини с различна площ и различни опорни точки, както по корем така и по гръб. Ползваните равнини и опорни точки с израстването на кърмачето се променят по определен начин докато се достигне самостоятелното ходене.

  • Например по корем при новороденото опората е на целия корем и предмишниците;
  • В първото тримесечие опората постепенно и плавно намалява по площ и се локализира в предмишниците и таза (симетрична лакътна опора);
  • Във второто тримесечие по същия начин опорната равнина плавно намалява и се локализира в дланите и бедрата (дланна опора), като освен в сагиталната равнина центърът на тежестта започва да се придвижва и във фронталната равнина (единична лакътна опора – посягане от симетрична лакътна опора);
  • В третото тримесечие опората продължава плавно да намалява и се локализира само в дланите и коленете (четириопорен стоеж), като се появява и придвижване напред (лазене осигурено от триопорния стоеж, като центърът на тежестта се придвижва вече във сагитална, фронтална и трансверзална равнини);
  • В четвъртото тримесечие от лазене през коленен стоеж и полуколеничене детето заема самостоятелно двустъпална опора, като овладяването на едностъпалната опора през страничното ходене по мебелите и пускането на ръцете, е свързано с поява на самостоятелното ходене.

В процеса на самостоятелно изправяне и прохождане, кърмачето използва различни контактни повърхности и точки (корем, таз, бед­ра, стъпала и предмишници, лакти и длани), посредством които самостоятелно, но поетапно и плавно овладява центъра на тежестта, като заедно с това изгражда схемата на тялото си, която служи за ориентация в пространството. СМО търпи плавно и поетапно развитие, свързано със съзряването на мозъка, като самото то представлява натрупване на информация по пътя на пробата и грешката.

Понякога млади и неопитни родители, нерядко прочели и грешна информация, в желанието си детето им да проходи „по-бързо“ !!!, нарушават този модел на двигателното развитие, като пасивно държат или поставят кърмачето в позиции съответни за по-голяма календарна възраст (например: седеж между възглавници на 4-5 месеца, прав стоеж държан под мишиците на 6-8 месеца, ходене за една или две ръце на 9-10 месеца) или използват различни уреди (например: проходилки тип паяк или камион, „джъмпери“, колани), с което често пъти опорочават нормалното невро-моторно развитие на детето си.

Развитие на двигателните умения

От позиция коремен лег (бебето е по корем)

Схематизирано груби двигателни умения на календарна възраст:

  • 1,5 месец – предмишична опора
  • 3 месец – симетрична лакътна опора
  • 4,5 месец – единична лакътна опора
  • 6 месец – дланна опора
  • 7,5 месец – четириопорен стоеж
  • 9 месец – лазене, стоеж на колене, изправяне по вертикалата
  • 10,5 месец – лазене по вертикалата, странично ходене
  • 12 месец – ходене (на широка основа – „мечо ходене“)
  • 15 месец – самостоятелно изправяне от пода („кучешки ход“)
  • 18 месец – самостоятелно изправяне от пода през полуколеничил стоеж, качване по стълби с опора на една ръка

От позиция гръбен лег (бебето е по гръб)

Схематизирано груби и финни двигателни умения на календарна възраст:

  • 1,5 месец – асиметрична позиция „фехтовчик“, нецелеви движения за ръцете
  • 3 месец – фиксира и следи с поглед, центрирана позиция на ръцете
  • 4,5 месец – завъртане до страничен лег; зрително-моторна координация: ръка-уста,-ръка, целево посягане зад средната линия на тялото, ръката поема хватателната функция, начало на стерео-гнозията;
  • 6 месец – завъртане от гръб по корем; „ключов захват“ – палеца към страничната повърхност на свития показалец;
  • 7,5 месец – кос седеж, страничен седеж; зрително-моторна координация: ръка-уста-стъпало; „пинсетен захват“ – допир между показалец и палец;
  • 9 месец – седеж на дълго (с изпънати колене); „клещовиден захват“ – допир на върховете на показалец и палец;
  • 10,5 месец – изолирано протягане на показалеца

Някои специфични особености на недоносените новородени

При недоносените новородени не е завършило съзряването на всички органи и системи, включително и на централната нервна система (ЦНС) и мускулния апарат. Незрелостта на нервната система може да се характеризира с незавършената диференциация на мозъчното вещество, инсуфициентното развитие на реакциите на вестибуларния апарат, по-ниската степен на миелинизация на основните проводни пътища, по-ниският общ мускулен тонус, преобладаване на тонуса на екстензорните (разгъващи) мускули, липсата на примитивни рефлекси. Незрелостта на мускулния апарат най-често представлява по-малката мускулна сила, и по-специално на флексорните (свиващи) мускули, които се развиват пълноценно по сила и издържливост в последните 8-12 г.с. и имат важно значение за преодоляване на гравитацията от коремна или гръбна позиция на новороденото.

Цитираните по-горе отклонения на ЦНС при недоносените новородени, понякога са съчетани и с асфиксия (Апгар 6 и по-малко) и/или различни по вид и степен мозъчни кръвоизливи, което предизвиква „кислороден глад“ за мозъка, са причина за вероятни последващи проблеми в невро-моторното развитие на недоносеното дете.

Дали детето има нужда от рехабилитация и ако ДА, от каква?

1. Не всяко недоносено новородено има нужда от специализирана рехабилитация, но е задължително бебето да се следи от лекар по детска неврология и/или от лекар по физикална и рехабилитационна медицина (ФРМ) с опит в детската неврохабилитация, които да правят необходимата преценка за включване на специализирано стимулиране на двигателното развитие.

Най-точен за преценката на двигателното развитие на детето е комбинираният невро-кинезиологичният статус, който включва изследване на:

  • Спонтанна моторика (какво може да извършва детето самостоятелно);
  • Изследване на сухожилни и надкостни рефлекси, както и динамика (присъствие и изчезване) на примитивните рефлекси и механизми
  • Провокираната моторика (стимулиране на вестибуларният апарат на бебето чрез определени движения в пространството, които отключват активиране на определени мускулни групи и вериги, като по вида на мускулната активация и комплекса от движения се съди за „за правилността на мозъчното командване“).
Ако се установят проблеми в „командването“ на мускулите, трябва да се започне специализирана рехабилитация, независимо от достигнатите килограми на детето, стига то да е преминало вероятния термин на раждане. Все още сред много педиатри и невролози битува мнението, че рехабилитация може да се почне, когато детето достигне 4,5 килограма. Колкото по-рано се започне специализирана рехабилитация (стимулиране на движенията), толкова е по-голяма вероятността бебето да преодолее приблемите, поради голямата пластичност на собствената си централна нервна система.


2. Не вярвайте на медицински или здравни специалисти, които Ви успокояват, че „понеже детето е недоносено, то може да изостава в невро-моторното си развитие“. Трябва да рекалкулираме календарната възраст на детето с периода на недоносеност, като изчислим т.н. „коригирана възраст“ на новородено. Определили веднъж коригираната възраст, бебето трябва да следва съответните стъпала на двигателното си развитие. (например: ако бебето е на 6 календарни месеца, а е родено 3 месеца по-рано, то неговата „коригирана възраст“ е 3 месеца, и двигателните изисквания трябва да отговарят на 3-месечно бебе) и ако то не ги покрива задължително трябва да се потърси специализирана медицинска помощ.

3. Както всяко доносено новородено, така и недоносеното бебе има нужда от масаж и пасивни движения първите няколко месеца до момента, в който детето самостоятелно започне да се обръща до страничен лег (4,5 мес. коригирана възраст).

4. От масажа обаче, задължително трябва да се изключи стимулирането на дланите и стъпалата, които са зони отключващи много примитивни рефлекси и механизми, които непрекъснато активирани при една незряла и/или травмирана ЦНС, биха могли да доведат до някои нежелани отклонения в невро-моторното развитие на недоносеното бебе.

5. Специално новородените недоносени бебета освен от масаж и пасивни движения се нуждаят и от специфично „ембрионално“ позициониране при носене от родителя и/или при будуване. Ембрионално позициониране при носене: бебето се поставя с гръб към родителя между носещата му ръка и тялото му, като вътрешният крак на детето е фиксиран от носещата ръка на родителя, а външният крак я възсяда, като главата се намира между бицепса на носещата ръка на родителя и гръдния му мускул. В тази позиция детето усеща опора отзад и отстрани по цялото тяло подобно на позицията си по време на бременността на майката. Позицията дава спокойствие и антигравитационно улеснение на детето, като намалява и силата на шийните и заднобедрени екстензори на детето, които при недоносените имат изразен превес, което може да доведе до забавяне на появата на функцията на шийните и вентрални флексори и от там до забавяне на двигателното развитие на недоносеното бебе.

Ембрионално позиционира­не „тип гнездо“ при будуване в гръбен лег: Още след първата седмица недоносеното бебе трябва да се оставя да будува както по гръб така и по корем. Поради преобладаването на силата на мускулите екстензори (разгъвачи) по гръб, както рефлекторно (лабиринтен тоничен рефлекс), така и поради незрялост на ЦНС и мускулите се препоръчва детето да бъде позиционирано в ембрионална позиция „тип гнездо“. Такива гнезда се препоръчват да се ползват както в отделенията по неонатология, така и в домашни условия до възраст 3,5-4 мес., когато се появяват опитите за обръщане на бебето до страничен лег.

6. В желанието да се радваме на детето си и да си играем с него (люлеене тип самолет; подаване на пръст за стискане с дланта; подхвърляне на детето тип асансьор; държано под мишниците да стои право или да пристъпва) дразним един незрял вестибуларен апарат и незрели мускулни групи и вериги, които не са готови да понесат съответната тежест, поради което отключваме неадекватни двигателни отговори, които често пъти деформират малко или много двигателното развитие на бебето или го блокират частично.

7. Ако се забележи асиметрия в движенията с долни или горни крайници по най-бързия начин потърсете специализирана лекарска консултация: детски невролог и/или лекар-специалист по физикална и рехабилитационна медицина с опит в детската неврохабилитация.

8. Специализираната рехабилитация при новородени и бебета включва стимулиране на движения посредством различни методи, някои от които се прилагат и у нас. Специализираната детска неврохабилитация (невро-стимулиране) се извършва в специализирани лечебни заведения от обучени лекари-специалисти по физикална и рехабилитационна медицина и терапевти (кинезитерапевти, рехабилитатори, ерготерапевти). Масажът и пасивните движения при налично изоставане или „деформиране“ на двигателното развитие нямат съществена терапевтична стойност и прилагането им представлява загуба на рехабилитационно време. Някои педиатри, детски невролози и терапевти предлагат на родителите да използват стимулиране на някои движения на новороденото и бебето чрез активиране на примитивни рефлекси и механизми (опора на стъпалата и пълзене – рефлекс на Бауер; свиване на пръстите на ръцете – хватателен рефлекс на Робинзон; свиване на пръстите на краката – стъпален хватателен; разперване пръстите на краката – рефлекс на Бабински; рязко разтваряне и прегръщане с ръцете – рефлекс на Моро; хоризонтално държане на гръдния кош във въздуха за изпъване на главата – рефлекс на Ландау; и други), което води до активиране и задържане на дейността на грешни мускулни групи и вериги, което при незрялата централна нервна система на недоносеното-новородено, лесно довежда до деформиране или забавяне на невро-моторното развитие на бебето и покачване на риска от фиксирането на тези грешни моторни модели във времето и оформяне на клиничната картина на церебралната парализа.

Фондация “Нашите недоносени деца” © 2015. Всички права запазени. Публикуването на материали от сайта е позволено само при задължително позоваване на източника!