Превенция на заболявания
Профилактиката на заболяванията при недоносени деца включва комплекс от различни мерки. Ангажирани и отговорни за тяхното провеждане, усъвършенстване и осъвременяване са много хора: държавата, здравни институции, лекари, среден медицински персонал, немедицински специалисти, неправителствени организации.
Превенция на най-честите заболявания на недоносените и възможните късни последствия са в основата на лечението и грижите за тези деца. Днес сме свидетели на спасяване и отглеждане на деца под 1000 г. Това е благодарение на съвременната и модерна неонатална терапия. Последните години се характеризират с изключително бързо развитие и внедряване на нови методи за интензивна терапия, профилактика и проследяемост на недоносени деца.
Някои от тях са: рутинно приложение на сърфактант лечение при хиалинно-мембранна болест (ХМБ) при недоносени. Това доведе до значително намаляване на смъртността от ХМБ и подобрена преживяемост. Въвеждане на нови методи за изкуствена вентилация, дозирано и стриктно контролирано кислородолечение, подобрени условия за отглеждане, своевременна диагноза и лечение на
ранни неонатални и вътреболнични инфекции, на настъпили усложнения и др.
Днес в неонатологичните отделения се осъществява:
- „Очен скрининг на недоносени деца“ за ранно откриване и лечение на ретинопатия на недоносеното.
- Ултразвуково изследване на централната нервна система при недоносени за ранна диагноза на интравентрикуларните кръвоизливи, перивентрикулна левкомалация и др. Това позволява бързото насочване на родителите на тези децата към необходимостта от ранна двигателна рехабилитация.
- Скрининг за изследване на слуха, което позволява ранно откриване отклонения на слуха и своевременно лечение.
Към тези факти и приоритети трябва да споменем и подобреното оборудване в повечето неонатологични отделения в страната. То включва съвременни кувьози за отглеждане на недоносени новородени, все по-нови поколения апарати за обдишване, с подобрени възможности и щадящи незрялото дете, персонален непрекъснат монитор за всяко бебе, апаратура за бърза диагностика (ехограф за трансфонтанелна ехография на територията на отделението, мобилен рентгенов апарат и други). Важна роля в целия процес заема и медицинският персонал със своята квалификация, опит и отношение към детето и неговите родители.
След изписване на бебето от отделението, грижата за него се поема от родителите, заедно с лекари от различни специалности. Тези деца се отглеждат, преглеждат и проследяват по-често и с повишено внимание. Грижата за тях след изписването съдържа много компоненти.
Най-честите притеснения и въпроси на родителите на недоносени деца след изписване от отделението:
1. Как и с какво да храня бебето?
При изписването от отделението Вашият неонатолог ще Ви информира как да продължи храненето в къщи. Практика в повечето неонатологични отделения е майката да постъпи при бебето преди изписването му. Тя взема участие в грижите за него – къпане, техники на кърмене, как да го държи по време на кърмене и след това, техника на хранене с биберон и др. Кърмата е идеалната храна за Вашето бебе. В началото бебето може да се уморява бързо при кърменето. В такива случаи изцеждайте и дохранвайте с изцедена кърма. При затруднения или съмнения дали се справяте с кърменето, полезни могат да Ви бъдат консултантите по кърмене във Вашия град. Потърсете ги. Ако храненето е с адаптирано мляко, неонатологът ще Ви ориентира при избора на мляко (специално за недоносени деца), за оптималното количество за неговата възраст и състояние, кратност на храненията, медикаментозни добавки: витамин Д, железни препарати и други, с цел профилактика или лечение.
2. Ако детето е с диагноза Бронхопулмонална дисплазия (БПД)
Вашият неонаталог ще Ви информира за заболяването, както по време на болничното лечение, така и за състоянието на бебето при изписването. Той ще насочи Вашето внимание към особеностите при хранене, какво да наблюдавате при бебето, кое е нормално и кога да потърсите лекарска помощ. Личният лекар още в първия месец след изписването насочва детето за консултация с детски пулмолог. Той проследява белодробното заболяване на бебето, назначава изследвания, лечение и контролни прегледи.
3. Кога да потърся лекарска помощ?
Ако детето отказва да се храни (при три и повече поредни отказа от храна), ако дишането е по-затруднено, учестено или забавено, цветът на кожата стане блед и около устните и по ръцете се появи синкаво оцветяване. Потърсете веднага лекар независимо от часа на денонощието.
4. Ако детето е с диагноза Интравентрикуларен кръвоизлив (ИВК) или перивентрикулна левкомалация (ПВЛ)
Диагнозата и проследяване на еволюцията на ИВК/ПВЛ започват още в отделението. При изписването на детето ще получите информация за състоянието му към момента и необходимостта от контролни прегледи, изследвания и консултации. Вашият личен лекар или неонатолог ще Ви насочи за консултация с детски невролог.
За следващи прегледи, изследвания и лечение ще Ви информира детския невролог. Проследяване на еволюцията на ИВК/ПВЛ става чрез изследване на неврологичния статус, рефлекси и други, съобразно възрастта, както и чрез периодични ултразвукови изследвания. Важно е да се отбележи, че ехографското изследване е напълно безвредно за детето и поради това може да бъде повтаряно без странични ефекти. Това е основно предимство пред всички съществуващи съвременни методи на изследване.
Децата са много подходящи пациенти за ултразвуково изследване, поради намалената подкожна мастна тъкан и отворените при новородените предна и задна фонтанели, което позволява мозъчните структури да се визуализират в детайли. Скринингът на централна нервна система дава възможност да се установи потенциален риск от сериозно заболяване и да се вземат необходимите мерки за предотвратяването му. Извършва се от неонатолог и/или детски невролог.
При деца с ПВЛ проследяването, лечението и рехабилитацията се осъществява от екип от специалисти: неонатолог, детски невролог, кинезитерапевт, рехабилитатор, евентуално психолог. Важно за предотвратяване на изоставане в двигателното развитие е ранното начало на двигателна рехабилитация.
На какви признаци при бебето трябва да обърна внимание?
Някои симптоми при деца с повишен риск са полезни при отчитане възможностите за развитие на Детска церебрална парализа (ДЦП).
Такива симптоми могат да бъдат:
- повишена сънливост,
- неспокойствие или свръхвъзбуда,
- висок церебрален плач,
- слаб сукателен рефлекс,
- незадържате на главата на една линия с тялото (килва се напред или назад),
- обилно слюнкоотделяне,
- намален интерес към околната среда,
- асиметрия в движения,
- потрепвания – кратки или продължителни,
- втренчвания на погледа и др.
Ако забележите тези и други симптоми, които Ви притесняват обадете се и се консултирайте с личния лекар, Вашия неонатолог или невролог.
5. Ретинопатия на недоносеното
Значим здравен проблем е ретинопатията на недоносеното. Първият очен преглед, а при необходимост и началното лечение на ретинопатия се извършва още в Неонатологичното отделение. За особеностите на заболяването, в какъв стадий е при Вашето дете, какво е проведеното лечение и др., ще бъдете информирани от Вашият неонатолог. При изписването в епикризата и устно ще Ви бъде обяснено кога и къде да се проследява детето. Личният лекар ще Ви насочи към детски офталмолог. Имате право Вие да изберете очният специалист за Вашето бебе. Схемата за проследяване, лечение и честотата на прегледите се определя от лекуващия офталмолог. Основни методи на лечение при по-тежките форми на ретинопатия са криотерапия, лазертерапия, оперативно лечение.
Превенцията на ретинопатията се свежда до превенция на недоносеността. Най-важното средство при това заболяване е ефективният скрининг на недоносени деца и адекватното ранно лечение. За нашата страна е факт повсеместно провеждане на очен скрининг за определените категории недоносени новородени.
Заключение
Децата се нуждаят от специална политика, която да им гарантира естественото право на живот, добро здраве, пълноценна подготовка и развитие. Те трябва да са приоритет в държавната политика. Държавата има изключителни възможности да създаде максимално благоприятни условия за развитието на децата и да обезпечи особени грижи за рисковите групи, сред които са нашите недоносени деца. Днес държавата е в дълг към децата. В тази връзка определена компенсаторна роля играят неправителствени организации, различни фондации и сдружения. Особено място заемат дружествата на семействата с деца от определени хронични заболявания, които взаимно се подпомагат при решаването на сложните медицински и социални проблеми на тези деца.