Първи контакт с бебето. Чувства и емоции. Кенгуру грижа

Всеизвестен факт е изключителната важност на първия контакт между майката и бебето. Препоръчва се майката да прегърне своето бебе веднага след раждането, което улеснява адаптацията на новороденото към външния свят и затвърждава връзката между двамата. Често обаче преждевременното раждане е придружено с усложнения, които не позволяват това да се случи заради важността на редица медицински процедури, целящи закрепване физическото състояние на детето и родилката.

Много майки, наясно с важността на първия контакт, благодарение на широката информация в интернет и от тоновете специлизирана литература у нас или просто чувстващи интуитивно, че трябва да гушнат бебето си веднага след раждането, изпитват силна фрустрация, гняв или разочарование, че не могат да го направят, заради по-ранната му поява. Във времето тези емоции често могат да прераснат в обвинения към болничния персонал или чувство за вина, че не са успели да направят нещата по най-добрия начин. Тези преживявания често се засилват от строгите болнични изисквания в грижа за живота на бебето, които не позволяват ежедневен или дълготраен контакт между майка и бебе, когато то е в отделението за интензивна грижа.

В България съществува наредба на Министерството на здравеопазването (Наредба №16 от 1996 г. – Раздел VI. Права и задължения на болните), позволяваща родителите на дете до 14 г. да го придружават при болничен престой. На практика обаче това често се оказва трудно осъществимо. Важно е обаче да се знае, че Законът за здравето постановява, че родилките и техните новородени имат право на „оптимална жизнена среда“ във физически, психически и социален план и имат право да бъдат информирани и да взимат решения за всеки аспект от грижите, които се прилагат на техните деца.

Добре е да знаете, че макар и наистина много важен, затрудненият първи контакт при преждевременното раждане не е така фатален, както може да Ви се струва сега и най-важното – той може да бъде възстановен с времето. За това много помага т.нар. кенгуру-грижа. Кенгуру-грижата възниква през 70-те години на 20-ти век в Колумбия и представлява улеснен контакт кожа-до-кожа между майката или друг член на семейството и бебето. Понякога този метод се нарича „утроба извън тялото“.

Кенгуру грижа

У нас се правят все повече постъпления кенгуру-грижата да бъде прилагана в неонатологичните отделения. За съжаление това все още не е обичайна практика и прилагането на този метод е по-скоро изключение. Въпреки това не се отказвайте и поискайте информация дали се практикува в отделението, в което се намирате.

Преди да опитате контакт кожа до кожа, консултирайте се с медицинския персонал, дали бебето е достатъчно добре. Ако всичко е наред, направете съвместно план за времето и мястото, на което да го направите. Ако бебето все още има проблем с дишането, в някои случаи може да се приложи кенгуру-грижа с внимателно планиране и изключителната помощ на медицинския персонал, за да е напълно безопасно. Ако е възможно те ще ви помогнат като държат апаратурата, докато вие гушкате бебето.

Кенгуру-грижата може да се прави и от двамата родители и е начин за установяване на връзка и между бащата и бебето.

Ето няколко факта за кенгуру-грижата:

  • Бебетата, които са имали възможност да се възползват от кенгуру-грижата се стабилизират по-бързо, отколкото те­зи, които се отглеждат само в инкубатор. Това разбира се не означава, че ако се отглеждат само в кувьоз, те нямат шанс за оцеляване, дори напротив – съвременната и качествена техника е най-големият им шанс.
  • Кенгуру-грижата помага на бебетата със стабилни темпове да подобрят дишането си, благодарение на стабилното дишане на майката.
  • Сърдечната честота на бебето се стабилизира (сърцето на майка регулира сърцето на бебето).
  • Температурата на бебето е най-добре регулирана върху гърдите на майката. Чрез допира на кожата, майката автоматично загрява недоносеното бебе, което все още не може да регулира телесната си температура и няма достатъчно подкожна мазнина, за да я запази.
  • Кенгуру-грижата често води до намаляване на продължителността на болничния престой, намаляване на нуждата от скъпи здравни услуги, повишаване на родителското участие и възможности за обучение, по-доброто използване на средствата за здравеопазване.
  • Кенгуру-грижата се препоръчва от Световната здравна организация.
  • Контактът кожа до кожа може да се практикува и след изписване на бебето в домашни условия – тази практика има редица благотворни ефекти по отношение на връзката между родителите и бебето, както и много ползи по отношение на кърменето.

В първите дни след раждането у родителите често витаят твърде много въпроси като: „Защо това ни се случи? Какво можем да направим? Добре ли е детето ни и получава ли най-добрата грижа? Кой е виновен за това?“.

А когато бебето е в неонатологията с дни, а понякога дори и с месеци, притесненията се засилват. Макар и напълно разбираеми и нормални, тревогите твърде малко помагат за душевното възстановяване на родителите. Те често стават склонни да се сравняват с другите родители, да преживяват липсата на сигурност като нарочна дезинформация и потъват в тъгата или гнева си.

Виждане на детето за първи път

Виждането на детето за първи път – „Това ли е моето дете?“

Удълженият престой на детето в интензивното отделение често възпрепятства майката и бащата да го видят веднага след раждането, а когато това се случи, може да предизвика разнопосочни реакции в родителите. Някои майки веднага чувстват към малкото същество обич и умиление, но за други първата среща с тяхното преждевременно родено бебе е по-сложна и включва разнородни емоции, които макар и объркващи, са напълно нормални.

По-ранната поява на бял свят на детето е неочаквано събитие и за много родители е неестествено да чувстват привързаност към детето си, което така е избързало с раждането си. Други откриват, че крехкото бебе в кувьоза, изглеждащо нереално малко, почти загубило се в пелената и често към него е прикрепена медицинска апаратура, улесняваща дишането, храненето и физиологичните му функции – никак не изглежда като пухкавите розови мъници, които са виждали дотогава. Те могат да се почувстват объркани и уплашени и трудно да възприемат детето си. За трети самото раждане може да е било твърде травматично като събитие и дори не искат да виждат бебето си или им се струва, че не изпитват абсолютно никаква емоция при вида му. Всички тези и още много реакции са напълно реални и възможни и ако сте родител на недоносено дете е важно да знаете, че е нормално да се чувствате така. Не се обвинявайте, че през ума Ви прелитат „черни“ мисли – вместо това е добре да бъдете наясно със себе си и да знаете, че е човешко да страдаме и да се чувстваме объркани.

Фондация “Нашите недоносени деца” © 2015. Всички права запазени. Публикуването на материали от сайта е позволено само при задължително позоваване на източника!