Да се справим с изпитанието

Преждевременното раждане е причина за сложни и противоречиви емоции. Много родители споделят емоции на шок, тъга и гняв, поради факта, че детето им е в сериозно здравословно състояние, което крие редица рискове. Те не са в състояние да преживеят тъгата в пълната й степен, защото детето е живо. Родителите не знаят как да споделят и приемат тъгата си, защото от тях се очаква да празнуват раждането на детето си. А на тях изобщо не им се празнува. Поздравленията „Честито бебе“ звучат абсурдно, далечно и сякаш казани на друг. Те се чувстват съсипани от чувство на страх дали детето им ще оцелее и ако да, какво бъдеще го очаква. Това състояние се нарича „неопределена загуба“ и води до всеобхватно противоречие между радост и тъга.

Да разберем чувствата си!

Раждането на недоносено бебе може да провокира водовъртеж от чувства у родителите. Може да изпитвате вина, тъга, страх, гняв и безсилие. Преживявания за липса на свързаност с Вашето бебе са почти универсални при родителите на недоносени деца. Няма как да сте подготвени за огромната безпомощност, която изпитвате при вида на вашето крехко новородено, виждайки го с всички тези апарати и тръбички, свързани към тялото му. Изписването Ви от болницата без Вашето бебе може да засили още повече негативните преживявания и усещането Ви за провал като родител.

Повечето недоносени бебета се нуждаят от болнично лечение поне до термина (когато се е предполагало, че ще се родят), а някои и доста повече. Ежедневието Ви, свързано с пътуване до болницата, други ангажименти, изцеждане на кърма и справяне с понякога всепоглъщащите страх и мъка, може да бъде напълно изтощаващо. А обстановката в неонатологичното отделение да Ви носи допълнителен стрес.

В първите дни може да имате усещане за хаос и объркване. Имате нужда от сигурност, а можете да получите само вероятности. Да живееш, без да знаеш какво ще се случи, се оказва доста трудна задача.

Възможно е поради собственото си влошено здравословно състояние да не сте били в състояние да помислите най-напред за бебето си. Това може да породи чувство на срам (Що за майка съм?). Вероятно Ви изяжда отвътре тайна вина. Мислите за това как е можело да протече бременността, така че да не се стига до преждевременно раждане.

Вероятно се чувствате излъгани и ограбени. Няма бременна жена, която да не е мечтала за нормална бременност, раждане и близостта на бебето си след раждането. Вместо това обаче Ви е споходила вероятността от смърт или увреждания.

Нещата може да не се завърнат към нормалното. Лично Вие може да се чувствате отчуждена от другите хора, разочарована от невъзможността си да комуникирате, а тях да усещате неразбиращи дълбочината на Вашите преживявания. Възможно е също да имате продължително усещане за крехкостта и ограниченията на тялото Ви.

Неразрешената травма може да възпрепятства опитите Ви да се върнете към живота си отпреди раждането. Тя може да се прояви в изблици на плач и в невъзможност да се справите или да се чувствате емоционално устойчива, както преди. От друга страна е възможно опитите Ви да се справяте добре да са прекомерни и по този начин да не си позволявате да изживеете случващото се.

Погрижете се за себе си!

Грижете се за себе си. Може и да е последното нещо, с което Ви се занимава, може и да не Ви стига времето или силите да го правите, но всъщност полагането на грижи за Вас самата носи ползи за всички.

Следването на определен ежедневен ритъм също е от полза. Извършването на определени дейности по едно и също време всеки ден помага за изграждането му. Структурирането в целия този хаос и объркване може да действа успокоително.

Емоционална подкрепа – от къде да получим помощ?

Проверете дали в болницата, където сте родили или в отделението, където се грижат за детето/децата (ако са различни) има на разположение психолог. Той може да Ви помогне, както в ситуацията на емоционална криза, в която се намирате след раждането, така и в контакта с Вашето бебе.

Емоционална подкрепа

Група за подкрепа и взаимопомощ

Вие преживявате нещо, което е сходно само за малка част от населението. Като се присъедините към група за подкрепа и взаимопомощ, за Вас ще е по-лесно да изразите дълбочината на преживяванията си и да се почувствате разбрани. Докосването до преживяванията на другите може да Ви помогне да намалите и преодолеете чувството си на изолация.

Фондация „Нашите недоносени деца“ активно работи в посока осигуряване на подкрепа за родителите на недоносени деца и организиране на групи за емоционална подкрепа и взаимопомощ. Групите са предназначени както за родители на недоносени деца, така и за родители на деца в тежко здравословно състояние.

Основните цели на групите са:

  • Да подпомогнат родителите в справянето им със стреса и потока от емоции, които ги връхлитат при раждането на недоносеното им (или в тежко състояние) бебе/бебета.
  • Да предоставят възможност на родителите да споделят емоциите и опита си с други родители в подобна на тяхната ситуация, за да се чувстват по-разбрани и по-малко изолирани и самотни в преживяванията си.
  • Да подкрепят връзката между родителите и децата им и да намалят риска от изоставяне на преждевременно родени или в тежко състояние деца.
За повече информация за провеждането на групи за подкрепа и взаимопомощ във Вашия град, посетете сайта на фон­дацията www.premature-bg.com или ни пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Онлайн консултация с психолог

Какво е онлайн психологическо консултиране?

Много от жените, преживе­ли преждевременно раждане, както и техните партньори и близки, често не намират сили да говорят открито за това, особено в първите седмици или месеци, и са склонни да търсят индиректна подкрепа и информация, като често използват за това интернет.

Предимствата на този метод за консултация са много:

  • Не е нужно да посещавате специално място или да съобразявате графика си, а да намерите удобно кътче в дома и сърцето си, за да излеете на екрана своите мисли.
  • Подходящо е и за майките, и за татковците, дори за близките на семейството.
  • Подходящо е за хора, които живеят в отдалечени райони и нямат възможност да използват услугите на психолог.
  • Подходящо е в случаите, когато човек не чувства комфорт да търси психологическо консултиране във формална обстановка и предпочитат уединението на дома си.
  • Подходящо е за хора, които се смущават открито да говорят за чувствата си „лице в лице“.
  • Онлайн консултациите предоставят условия за споделяне в среда на безопасност и анонимност, като в същото време предлагат директно високо качествена консултативна услуга.

Онлайн консултации с психолог

Интернет е част от ежедневието ни и отдавна знаем какво приятно усещане на анонимност може да ни предложи. Хората често не търсят психологическа консултация, защото се притесняват какво ще си помислят другите за тях, дали няма да бъдат осъдени или погледнати с лошо око, или че интимните неща, които споделят, ще бъдат чути от трета страна. Всеки психолог е длъжен да уважи Вашето право на анонимност и да се отнесе към Вас с безпрекусловно зачитане и уважение. Ако имате нужда от това допълнително усещане за анонимност, онлайн консултирането Ви го предоставя лесно и достъпно. Нещо повече: в онлайн консултациите Вие знаете, че общувате с обучен специалист с опит, който работи по утвърдени етични и професионални стандарти.

Помислете дали онлайн психологическото консултиране е най-доб­рият вариант за Вас в следните случаи:

  • Ако се затруднявате да си служите с компютър или интернет.
  • Ако за Вас не е удобен вариантът да говорите за личните си преживявания по интернет. Някои хора предпочитат живия контакт с психолог.
  • Ако състоянието Ви изисква психологическа или психиатрична подкрепа с по-голяма ангажираност. Ако преживявате сериозна емоционална криза или имате продължителни себеувреждащи мисли, е добре да потърсите директна помощ от специалист, като ние можем да Ви насочим към такъв.
  • Ако имате въпроси, засягащи повече медицинското Ви състояние. Психологът може да Ви предложи подкрепа и консултиране, но не е медицинско лице.
Можете да се възползвате от услугата онлайн консултиране напълно безплатно, като посетите сайта на фондацията – www.premature-bg.com или ни пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Бащите на недоносени деца

Вниманието до такава степен е фокусирано върху бебето и майката, че мъката и отчаянието на бащата може да останат незабелязани. За бащите се предполага, че са силни и независими. Но те често се чувстват изгубени в скитането си от едно място на друго (дом, болница, работа) и нямат чувство за контрол, защитеност и удовлетвореност.

Бащите на недоносени деца

Често родителите забелязват, че реагират много различно на преждевременното раждане – докато майките преживяват много емоционално всичко около събитието, то бащите често изглеждат по-сериозни, мълчаливи и някак дистанцирани от всичко случващо се. Добре е да имаме предвид, че мъжете и жените са доста различни в много отношения и ако сте майка на недоносено дете, не бързайте да обвинявате мъжа си, че „никак не го е грижа за случилото се“.

Мъжът нерядко бива възпитан от малък, че не е допустимо да проявява свободно емоциите си или има нужда да се чувства полезен, като потъне в практическа дейност като търсене на информация по темата, разговори с медицинския персонал или вършене на безброй други задачи, които изглеждат нелогични в очите на майката, но му връщат усещането за контрол върху ситуацията и чувството за сигурност и сила. Макар и твърди на повърхността, мъжете също преживяват силно събитието – просто рядко го изразяват с думи.

Както при всички неочаквани травматични преживявания, бащите са неподготвени да се справят с прекалено ранната поява на детето си. Очаквали са една ситуация и роля, а изведнъж са тласнати в друга. Вместо лукса на изобилните, смесени и амбивалентни чувства, последващи бременността, преждевременното раждане им носи
оттенък на спешност, загриженост за здравето и дори за оцеляването на майката и бебето. Бащите поемат цялото притеснение и страх за партньорките си и детето.

По-големите братя и сестри

Какво да кажа на другите си деца? Най-добре е да бъдете искрени с тях. Дайте им информацията, която търсят в количество и детайлност, които са подходящи за възрастта им. Малките деца задават прости въпроси и имат нужда от прости отговори. Говорете за бебето, назовавайки името му, така както говорите за всеки друг член от семейството.

По-големите братя и сестриКакви са най-честите реак­ции на малките деца към престоя на бебето в неонатологичното отделение? Дори и най-малките деца могат да усетят тревогата и тъгата Ви и животът им със сигурност ще се промени вследствие на Вашето емоционално състояние и времето, което Ви е необходимо да отделяте на бебето си. Обикновено реакциите включват:

  • Мислят, че те са предиз­викали раждането на бебето по-рано. Магическото мислене е много характерно за децата между 2 и 6 годишна възраст. То представлява увереността на детето, че мислите или желанията му могат да накарат нещата да се случат.
  • Детето няма да е доволно да си поделя родителите с новото братче или сестриче, макар и идеята за това да го вълнува. Може да си е пожелало бебето да не се роди или може инцидентно да
    ви е сритало в корема и да си мисли, че това е причината бебето да се роди по-рано или болно.
  • Мислят, че са Ви натъжили или разстроили с нещо, което са направили или казали. Потвърдете, че сте тъжни и нещастни, но ги уверете, че причината не е в това, че те са направили или казали нещо, а защото бебето е толкова малко или болно.
  • Семейната им среда и обичайното ежедневие са различни и те усещат, че хората около тях са емоционално нестабилни. Това ги кара да се чувстват несигурни. Изразяват това, като отреагират навън вътрешните си конфликти – единствения начин, който познават, за да получат повече внимание. Опитайте се да намерите някого, когото те познават добре и харесват (баба, дядо, близък приятел, любима бавачка), който може да им даде повече внимание, не само когато не сте си вкъщи, но и дори когато сте си вкъщи. Също така придържайте се към обичайния им дневен режим (като например време за хранене, за спане и други дейности), доколкото е възможно. Ако ходят на детска градина или училище, предупредете учителите им какво се случва, за да може да получават повече разбиране и внимание.
  • Чувстват се несигурни, изоставени или самотни – опитайте горните подходи. Уверете детето си, че все още го обичате толкова, колкото и преди да се появи бебето.
  • Мислят, че също са болни – оплакват се по-често от болки в стомаха или други неразположения. Опитайте горните подходи за увеличаване на вниманието към тях.
  • Страхуват се, че ще се заразят с болестта на бебето – повечето деца знаят, че обикновено се разболяват от контакт с някой, който е болен. Уверете ги, че нито те, нито Вие можете да се разболеете от болестта на бебето.
  • Чудят се кой ще се грижи за тях, когато бебето се прибере вкъщи. Покажете им, че са много важни за Вас и за семейството. Говорете с тях за начини, по които можете да приобщите бебето към семейството. Покажете им, че се гордеете с нещата, които могат да правят за себе си, които бебетата не могат.
  • Регресират – когато децата преживяват стрес, те често регресират, т.е. завръщат се към поведение, което са имали като по-малки. Например може да започнат да се напишкват по-често от обикновено. Може да спрат да използват новите думи, които са научили или да отказват да се обличат. Може да започнат да си смучат палеца отново, да използват биберон по-често, да искат шише с биберон или да се завърнат към преходния си обект (обикновено плюшена играчка или одеалце, с което са заспивали като малки и, което им е помагало да се разделят по-лесно с мама). Не им се карайте, не ги наказвайте и не им говорете негативно за тези поведения. Те са средството на детето да Ви каже, че се нуждае от повече внимание и любов от Ваша страна. Когато детето отново се почувства сигурно, то ще се върне към предишното си ниво на развитие.

По възможност (ако политиката на болницата го позволява) водете децата си на посещения при бебето в неонатологичното отделение. Окуражавайте ги да направят нещо за бебето, което да им помогне да го усетят като свой брат/сестра и част от семейството, например да нарисуват семейството си заедно с бебето. Обърнете внимание на коментарите на децата си и на емоционалните им реакции и им помогнете да си дадат сметка за нещата, които ги притесняват.

Позитивното мислене и негативните нагласи

Преживяванията на родителите при появата на детето варират широко. Различават се често не само като реакции на майката и таткото, но и като тип емоция. В някои случаи за майката преждевременната поява на бял свят на нейното дете може да е придружено с пълна упойка или да е изненадващо и неприятно до такава степен, че да няма ясни спомени за случилото се. В такива случаи е важно „тъканта на спомена“ да бъде запълнена навременно с липсващите моменти и на майката да бъде разказано по един подходящ начин случилото се, без да й се спестява истината и да бъде подкрепена да види бебето си. Според много специлиасти-психолози, работещи с хора, преживели интензивни негативни събития, това е от първостепенна важност, за да се улесни процесът на възстановяване и за майката, и за детето.

Позитивно мисленеМного родители се опитват в периода на болничния престой и след него да се заредят само с позитивни пожелания, „да не би“ магически да предизвикат някое негативно събитие само като си помислят за него. Вместо да им помогне обаче, този крайно позитивен начин на мислене може да бъде крайно изтощителен за родителите или да им отнеме възможността да посрещнат стабилно реалността, особено когато нещата все пак не се развиват по най-добрия начин.

Всяка крайност крие своите рискове – така например ако сме по­стоянни песимисти и се въоръжаваме до зъби с буреносни очаквания, можем да попаднем под влиянието на т.нар. „ноцебо-ефект“, който в науката е известен като алтернативата на плацебо-ефекта.

Плацебо-ефектът (от лат. placebo – да угодя, да подобря) кара хората да чувстват позитивен ефект от дадено лечение или медикамент единствено по силата на своите убеждения и очаквания. Ноцебото от своя страна води до реални симптоми, предизвикани от отрицателните очаквания на пациента или от негативната прогноза на лекуващите го, дори когато не е налице физическа причина за боледуване. В този смисъл е важно с какви думи описваме пред себе си събитията, които ни се случват и начина, по който възприемаме реалността. Ноцебото може да се прояви в увеличаване на стреса и тревожността за това какво може да се обърка по време на раждането или след него. Важно е и за медицинския персонал как общува и по какъв начин поднася текущата информация на родителите, защото от това може да зависи ходът на възстановяване. Златният баланс между нереалистичните позитивни и крайните песимистични нагласи е в изграждането на ясна и истинна картина на събитието с всички негови плюсове и минуси, защото животът е такъв, какъвто е – а онова, което зависи от нас, е да го изживеем по най-пълноценния възможен начин.

Разбира се тези процеси са много по-сложни и заслужават внимателното им взимане предвид и детайлен разговор с опитен специалист (психолог или психотерапевт) при нужда.

Дневникът на мама: преди, по време и след преждевременното раждане

Докато бебето е още в болницата, жизненият ритъм на двамата родители, а често и на по-широкия кръг от роднини и приятели, се ангажира изцяло с болничния режим, храненията и грижите. Около появата на бял свят на малкия човек родителите биват затрупани от сложна медицинска терминология и трябва бързо да се научат да „плуват“ във водите на лекарския жаргон. По време на престоя на детето в интензивно отделение дните и седмиците на родителя се въртят около посещенията, притесненията и надеждите.

Често улисани в грижите за малкия човек родителите не успяват да си починат истински, а често и дълбоко в себе си таят усещането, че нямат право на почивка докато бебето им не се стабилизира. Истината е, че няма как някой да очаква, че в този период ще бъдете спокойни – това е невъзможно. Но можете много да си помогнете, ако знаете, че грижата за вас самите е от първостепенно значение за способностите ви да преминете през този труден период.

Една от подкрепящите техники, които можете да срещнете като родител на преждевременно родено дете, е воденето на дневник – в срещата ни с нашите мисли и преживявания, имаме възможността да структурираме себе си в моменти на несигурност, да излеем на хартия всичко онова, което ни тежи и да се погледнем отстрани. Много майки описват раждането на своето недоносено дете като бариера, която сякаш разделя живота им на две – „преди“ и „след“. А в широката река на живота ние сме винаги себе си, макар и обогатени или променени от определени събития. Историите, които разказваме на себе си и за себе си често са основата, върху която протича животът ни.

Историята като жизнена насока се смята за важна дори от момента на нашето раждане, когато все още се смята, че не умеем да говорим, но все повече съвременни проучвания изтъкват способността на новородените да разпознават и реагират на човешка реч, особено на гласа на своите родители (дори на такива нюанси като смисъла на думите и емоционалния им заряд). В народната традиция и в световните митове не случайно се говори за трите орисници, които със своите думи наричат нашата съдба. Думите, с които посрещаме детето на бял свят, могат да се превърнат в неговия „личен мит“, с който навлиза в живота.

Според някои изследвания съществуват различни видове истории или „личен наратив“ на майките на преждевременно родени деца за момента на раждането. Смята се, че случаите, при които майката въпреки необичайността на случващото се, успява да изживее силната емоционална палитра на раждането и усеща силна връзка с детето си, водят до по-лесно психическо възстановяване. От своя страна преживявания като фрустрация, разочарование и пасивност или раждане, в което за майката е трудно да усети докрай реал­ността на случващото се, често водят до по-трудно и бавно възстановяване. Не са рядкост и случаите на „отложени във времето реакции“, когато след седмици, месеци, а понякога и години родителите изпитват изнтензивни емоции, свързани със събитието. Подходящо е тези случаи да бъдат обсъдени с психолог или друг специалист по психично здраве и благополучие, който да улесни възстановяването на семейството в този период.

За много майки е трудно да си спомнят преживяванията си около преждевременното раждане и често го правят с неохота. Като всяко травматично събитие, не е лесно да се връщаме назад или пазим дълго в себе си болката и страха. Нарочното потискане на определени спомени и емоции обаче води до негативни ефекти. Осъзнаването и приемането на събитията не ги прави по-малко болезнени или истински, но внася повече спокойствие и ни дава възможността да мислим и за други неща в живота си и да продължим напред. Никой не може да издържи твърде дълго да потъва в една единствена емоция: на тревога и тъга.

Днес все повече се говори за важността на бебето също да бъде разказана неговата истинска история – дори докато е все още в болницата, макар да ни се струва, че е твърде рано за него да разбира реч, а още повече в момента, когато пораства и започне да пита за това как е било родено. Често децата усещат така или иначе много от случващото се около тях и думите на възрастните могат да облекат в разбираем смисъл преживяванията на малкото човече. Една от най-важните роли на родителя е да „превежда“ на разбираем за детето език света и събитията чрез своите думи и действия, като му помага да расте и да бъде себе си.

Много майки разказват, че им е било от полза да запазят снимки или определени предмети от престоя на детето в неонатологията, които по-късно се превръщат в символ на този период и около които може да се създаде цяла една „Приказка на моето раждане“ или домашно направен албум. Една такава ръчно направена книжка или мини-дневник може да бъде разглеждан с интерес от детето и да му разказва по един щадящ и разбираем начин за подробностите на неговата история. Да разкажете на детето си как се е появило на бял свят не означава да му поднесете една измислена или розова история, в която всичко е прекрасно и почти невероятно позитивно. Децата имат нужда да чуят истината – но такава, каквото биха могли да разберат, защото това е основата, върху която в бъдеще ще надграждат своя личен „автобиографичен роман“ и от която могат да се учат как да приемат хубавите, но и трудните моменти в живота.

Фондация “Нашите недоносени деца” © 2015. Всички права запазени. Публикуването на материали от сайта е позволено само при задължително позоваване на източника!