Реанимация

Качествената неонаталната реанимация играе ключова роля за спасяването на недоносените бебета и намаляване на рисковете от увреждания. При по-голяма част от новородените реанимация не е необходима – те се приспособяват към живот извън утробата без значителна допълнителна помощ.

За разлика от доносените, недоносените новородени (около 6% от всички и около 80% от тези родени с тегло под 1500 г.) се нуждаят от различна по обем първична реанимация в родилна зала. Тя се осъщесвява от екип включващ: неонатолог (при необходимост се включва и втори лекар), акушер-гинеколог, акушерка, медицинска сестра.

У нас съгласно стандарта по Неонатология, всички отделения са оборудвани със зала за първична реанимация на новородени деца. Реанимация в родилна зала се извършва по унифицирани правила, задължителни за всички, участващи в този процес.

Подготовка преди раждането. Включва се отоплението на реанимационната маса, аспирационната система, осигурява се кислород.

Стъпки на неонаталната реанимация – „Златната минута“:

  • Проходими дихателни пътища
  • Ефективно дишанe
  • Сърдечна честота, циркулация
  • Медикаменти
  • Преглед и оценка

Веднага след раждането недоносеното дете се поема и подсушава със затоплена пелена. Поставя се на реанимационната маса с директен източник на топлина. Нослето, устата и стомаха се аспирират (прочистват) с малък аспирационен катетър. На ръка или краче се прикрепя сензор, чрез който се отчита сърдечната дейност и насищането на кръвта с кислород в първите минути след раждането. Неонатологът преценява по-нататъшното поведение, в зависимост от състоянието на недоносеното, като най-важните показатели са дишане и сърдечна дейност. Недоносените и особено тези родени с тегло под 1500 г. и преди 32 г.с. обикновено не са в състояние да установят ефективно спонтанно дишане.

В зависимост от състоянието на детето, неонатологът предприема следните действия:

  1. Механична стимулация: поглаждащи движения с пръсти успоредно на гръбначния стълб, от двете страни на гърдичките, масажиране на ходилата.
  2. Подаване на кислород.
  3. Обдишване с кислородна смес чрез балон (тип Амбу) през лицева маска. Тя прилепва плътно на лицето, като обхваща носа и устата на детето. Ако детето има самостоятелно дишане, но трябва да бъде подпомогнато, може да се поставят къси тръбички, наречени назални канюли. Те прилепват плътно към ноздрите
    и чрез тях се подава на детето затоплена въздушна смес, обогатена с кислород.

Друг начин за подпомагане на дишането на недоносеното (особено с тегло под 1500 г.) е интубацията – през носа, по-рядко през устата се въвежда тръбичка в трахеята, която се свързва с апарат за изкуствено дишане. Така дишането на бебето се поема от апарата, който подава затоплена въздушно-кислородна смес и осигурява разгъването на белия дроб.

Вторият важен показател, който неонатологът проследява, е сърдечната дейност на бебето. Обикновено при осигуряване на оптимално дишане настъпва нормализиране на сърдечната честота. Ако това не стане и сърдечната честота остане под 60/мин. или между 60-80/мин. се предприема следното:

Втори лекар или реаниматор започва извършване на външен сърдечен масаж на бебето по точно определена методика. Според постигнатия резултат се преценява прилагането на лекарства в хода на първичната реанимация в родилна зала. Осигурява се венозен път за тяхното приложение.

След начална стабилизация на основните жизнени показатели на бебето, в предварително затоплен кувьоз, без прекъсване на апаратното подпомагане на дишането и отчитане на сърдечна честота и насищането на кръвта с кислород (чрез монитор), детето се превежда в Интензивен сектор или Сектор за специални грижи за новороденото. Там новороденото се поставя в предварително подготвен за него кувьоз. Следват максимално щадящи лечебни и диагностични манипулации, които се извършват след нормализиране на телесната температура.

Кой ще Ви информира за състоянието на вашето новородено бебе и кога?

Реанимацията на Вашето бебе се извършва в родилна зала. Според Вашето състояние, можете да видите кой поема грижите за детето, как е изглеждало то след раждането, какви грижи са положени и др. Когато раждането е по оперативен път (чрез цезарово сечение) или се е наложило прилагане на упойка веднага след раждането Ви, тревогата от неизвесността е още по-силна.

Неонатологът, след като извърши неотложните грижи за бебето Ви и след неговото настаняване в отделението ще дойде при Вас. От него ще получите следната информация за детето: пол, тегло и ръст при раждането, в какво състояние се е родило, какви грижи и реанимационни мероприятия се е наложило да бъдат извършени, как е сега детето, къде е настанено, какво следва – лечебни дейности, изследвания, какво да очаквате и в какви приблизителни срокове. По-добре е ако тази информация се даде в присъствието на двамата родители. Ако състоянието на майката не позволява първите сведения за бебето се дават на бащата.

Честа практика е да се даде възможност на бащата, ако желае да види своето дете. Необходимо е преди това накратко да бъде подготвен за техническите особености на атмосферата в интензивен сектор (светлинни и звукови сигнали, апаратура, персонал и пр.), както и за вида на самото дете. Така той ще може да опише и разкаже на майката за детето. Възможно най-рано след като състоянието й се стабилизира, на майката се дава възможност да види своето бебе, да го докосне и помилва. Неонатологът ще Ви даде информация за неговото състояние, какво лечение е приложено, какви изследвания са направени и резултатите от тях, какво предстои и др. Задайте въпроси, попитайте това, което не Ви е ясно, информирайте се за вътрешния ред в отделението, свързан с достъпа до бебето и информация.

Фондация “Нашите недоносени деца” © 2015. Всички права запазени. Публикуването на материали от сайта е позволено само при задължително позоваване на източника!